автор: Mysticism

Родиш ли се , ти вече си погубен...
Погледнеш ли лъча на слънцето невзримо,
то безследно пак изгубен,
дахът ти ще бледнее мнимо.
А после път те чака,дълъг път,
и той ти сочи тихо небесата,
но тези небеса са чуждий връх,
където доброто вехне в тишината.
И лъкатушейки нагоре губиш сетни сили,
блести лъжовен мит че горе чака те мечтата,
а в същност истините на дъното се скрили-
човекът е орисан да крачи в грешната посока.
И после край-изминат беше дълъг път,
но той показа му единствено греха,
Човека бе смес безлика от дух и плът,
но посредата някъде изгуби се духът.
И накрая вкочанено остана само тялото,
чезнеха мечти ,копнежи,чудеса.
изкачено беше вече бърдото,
но Смисъла не беше на върха!