И толкова е тихо... сякаш Господ
съвсем отново ще скрои Земята...
Една почти умираща комета -
превърна се в светулка ... и угасна.
И преваляват мислите в очите.
Сълзи ли .. Те са камъчета бели,
а наниза закичих на гърдите
да ми краси парченце от сърцето.
Обличам с воля слънчевия делник.
И следват върхове непокорени.
Един рефрен превърна се във вена.
А нямам смелост да прережа ... точно нея.