Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 806
ХуЛитери: 4
Всичко: 810

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Albatros
:: Marisiema
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНосталгично
раздел: Поезия
автор: RAD72

И толкова е тихо... сякаш Господ
съвсем отново ще скрои Земята...
Една почти умираща комета -
превърна се в светулка ... и угасна.

И преваляват мислите в очите.
Сълзи ли .. Те са камъчета бели,
а наниза закичих на гърдите
да ми краси парченце от сърцето.

Обличам с воля слънчевия делник.
И следват върхове непокорени.
Един рефрен превърна се във вена.
А нямам смелост да прережа ... точно нея.


Публикувано от BlackCat на 17.06.2006 @ 15:12:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   RAD72

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 08:12:18 часа

добави твой текст
"Носталгично" | Вход | 9 коментара (19 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Носталгично
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 17.06.2006 @ 15:58:32
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
И толкова е тихо... сякаш Господ
съвсем отново ще скрои Земята...

Това много ми хареса!!! Както и облечения с воля слънчев делник!


Re: Носталгично
от 0805 на 17.06.2006 @ 16:21:19
(Профил | Изпрати бележка)
Недей.
Особено ако пее "Я кажи ми, облаче ле бяло"...

Поздрави!


Re: Носталгично
от radi_radev19441944 на 17.06.2006 @ 17:11:00
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Аз съм, Раде. Поздравявам те за милото стихче.


Re: Носталгично
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 17.06.2006 @ 17:12:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Чух и тишината, и съзиданието в нея, и пулсиращата вена...
Искрени адмирации за стиха!


Re: Носталгично
от margi на 17.06.2006 @ 20:12:53
(Профил | Изпрати бележка)
Сълзи ли .. Те са камъчета бели,
а наниза закичих на гърдите

Красива си:))))


Re: Носталгично
от Jiva на 17.06.2006 @ 20:49:24
(Профил | Изпрати бележка)
тишина преди...или след...каквото и да е (било), е миг на стаена готовност, която пулсира по вената...и това не е слабост!

!!!


Re: Носталгично
от dobilz на 17.06.2006 @ 23:08:25
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Обличам с воля слънчевия делник.

Poznato mi e :)
Pozdravi za stiha.


Re: Носталгично
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 20.06.2006 @ 16:52:08
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/
И толкова е тихо... сякаш Господ
съвсем отново ще скрои Земята...
Една почти умираща комета –
превърна се в светулка ... и угасна.

!!!
Рад мило не мога да коментирам, само ще се насладя на удоволствието от прочетеното!
Невероятен стих!
Поздрави и бъди обичано мечтание:)))


Re: Носталгично
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 23.06.2006 @ 07:29:47
(Профил | Изпрати бележка)
!!!

Успя и на мен да ми предадеш носталгичното......


_Z_