автор: Janette

Неясен спомен ме сломява
и кара ме безсилно в празнотата да се взирам;
да търся и да уловя това, което някога изпитвах
и искам да откривам.

Необясним и странен този свят ме гледа
и безпощадно ме обсипва с куп загадки.
Оглеждам се във него и не се намирам.
Как искам да се върнат миговете кратки!

Бледи сенки като части от измислени картини
в съзнанието напират.
Тихи вопли, хиляди молитви
с трепетно очакване се сливат.

Разбъркани са мислите ми -
безвремеви и разпокъсани се лутат в неизвестното.
Не спирам да мечтая и да се подсмихвам.
Аз вярвам в чудесното!