автор: white_tulip

Любов с крила,
жена- мечта!
Шептяща нощ в заслона
Вятъра играе си по склона.
Взирам се в планинската снага
В мен извира нежната тъга.
Една жена-извираща загадка,
Речта и бе изгаряща и хладка.
Като буен полах бе зова и.
Объркана и плаха-песента и.
Погледът и звезден бе сияещ,
Неочакван и внезапен беше краят.
Сега я търся н нощния си сън
И пак вилнее вятъра навън.
Питам ярките и пламенни звезди,
Прекрасни и далечни и сестри:
Какво тогава властно раздели,
Ръце подадени в забрава?
Вятърът навън е стражът-хала
И ехото зова сърдечен препредава...
Сърцето и красиво ще трепти
Дочуло с вятъра и моите следи
От страстен зов да я открия.
Няма как да искам и да скрия
Копнежа си и полета в нощта.
Любов събужда се в гръдта!
Светла и могъща страст витае.
Тази власт в мен изгарящо играе.
И тихо знам -тя вече знае,
Към мен пътува и мечтае.
Зората вън обагря небесата.
Бисерно сияе пак росата.
Стои и чука плахо на вратата
Сънувана мечта-жената!?
И аз събуждам се щастлив,
Спускам се, безумно див.
Пред моя праг усмихнато стои
мечтата моя във зори.Брои
ми стъпките към нея.
Аз захласнато се смея.
Вятърът се е стаил.Мълчи.
Бледнеят и далечните звезди.
Утрото се взира удивено
В смелата жена на прага.
В очите и потрепва влага.
Метлата и летяща уморена
Почива на стената закрепена.
Ръката и е в моята отново
Аз съм позагубил слово...
Дано денят е щедър и честит!
И ние с него! Моят свят е скрит!
Слагам тук, на прага край.
За нас настъпва утро-рай!