автор: DIhanie

"Когато животът ме смазва търся уединение и тишина. Самосъжалявам си се на закрити врати. Но, на отключено. Достатъчно е да поискаш да отвориш.
Днес, докато се прибирах по тъмните улици в бягство от студа се замислих за себе си. В 10 леко егоистични минути си играх на въпроси без отговори. А накря се почувствах като малка развратница - черна дупка за чувства и усещания. Да, сетих се за В. И за всички онези преди, които по каква да е причина оставих в миналото. А причината е една и съща - аз. Аз и безкрайното ненасищане с новости, които трябва да удовлетворявам.
Не че нещо ще се промени като напиша това, но така успявам хубаво да се намисля. Знаеш ме каква съм..накрая може и да не ти пратя всичко това. Монолозите са ми запазена марка.
И тъй проблемът ми не е страх от обвързване, не е в това, че съм самотна и не че не мога да си харесам някой…… Въпросът е, че не чувствам. Всъщност..знам ли и аз? Щастието е породено от еуфория. И е на един поглед от безразличието. На липсата на един поглед. Объркано.. и отново неопределено. Но винаги се намира някой, който да ме гледа и забавлява. Благодарна съм на тези хора. Винаги съм се мъчила да им го покажа, да се отплатя, но се съмнявам, че съм покрила и загубите след раздялата. А не съм лош човек … иска ми се да вярвам.
Тази нощ отново ми се раздава и отново ще потърся В. Не ми се мисли за пътите, в които посрещах този човек с разтворени обятия и го отпращах с лека ръка, завинаги открадвайки добротата му. Сега отново го накарах да ме желае. С финес, леко механично, леко на шега и с доза надежда, че този път няма да зарочаровам……"

- Какво правиш? - Тя се сепна и се обръна рязко. Облегнат на рамката й се усмихваше И. Усмихна му се в отговор.
- Пишех e-mail. Не виждаш ли? От кога си там?
- От известно време. Хайде да те водя навън.
- Не ми се излиза…
- А какво ти се прави?
- Нямам желание за нищо конкретно. Искаш ли да останем тук?
- Добре. Отивам за вино.
- От мен - свещите. Същинска класика. (Вино и свещи и последния път като бяхме заедно така започна…)
Следват неизбежните обещаващи погледи, по една уж невинна усмивка… Двама знаещи какво ще се случи.

Send? - Message deleted.

Някои грешки в живота просто са създадени, за да ги правиш.
Не се обади на В.