автор: daik

Съдбата все играе
безкрайната игричка,
Какво ще стане знае
със всекиго и... всичко.
За миг събира двама,
а после прави вечност
с комедии и драма,
с престорена човечност.
Усмихва ни се мило,
с раздяла ни удари
и трябва много сила
това да се забрави.
Но червейче в душата
се смее иронично,
в очите на съдбата
говори неприлично.
Безгрижно то нехае
за нейните игрички,
В легло-земя то знае
как се събират всички.