автор: com_ocio

Неска мотам са у нета
ич биля ма нема.
Тука кликам,
там присветква,
май чи ша задрема.
И Кумеца са покри,
немаго, замина...
У Кратунци пък били
Винетъ и Калина.
Убикалям като дзвер,
сайтуви различни
и от никугу хабер,
ша са намотича.
Па намерих молиф, лис,
викнах и Пегасъ,
в оремагъ кат артис
посли ш'са наквасъ.
Ша въспеа къту в сън
убавата Пена,
че от Вуте мий байгън,
се по нея стене:

Пено колко си красива
и с очи гулеми,
като балканджиска слива
сладкъ мъ зиленъ.
Къту праскува си сочна,
а кут съ напия,
ша та карам да прескочим
в наш'та мирудия.
Там щи убиснявам Пено
Вутевите мъки,
апа мой и във зиленуто
малко да съ гътним.
Щоту немам неска Муза,
май не ми е ден.
Виж Пегаса са тътрузи,
га че е скопен.
Щи разкажа за пипера
дека е в полето.
За ракията в килера,
посли за дирето.
И ша стане румантъчну
къту в градувети,
посли ти си знаиш сичко
нема а ни светят.
Като чуиш тази рима
и с мирак, и пламък,
ша кажиш: - Хухавл земи ма,
фанах твоя намек.