автор: ioli

Приятел

Беше се стъмнило. Валеше пороен дъжд. Улиците бързо се превърнаха в реки и внезапно опустяха. Улично осветление почти нямаше и шофьорът на самотното такси караше бавно. Мокро куче изскочи точно пред него. Той кривна и спря в тъмната уличка. Внезапно някой седна зад гърба му. Преди Михаил да успее на разгледа пътника, усети в тила си студеното дуло на пистолет и преправен глас каза:
- Парите или живота!
На Михаил това му прозвуча детинско, но инстинктивно посегна към спрея. Мъжът зад гъба му притисна ръката му и пошушна в ухото му:
- Спокойно! Без глупости! - и измъкна портфейла от джоба му.
Михаил застина нерешително. Явно работата беше сериозна. Може би лесно ще се справи с нападателя? Трябва само да изчака подходящ момент. Оня отзад явно беше неопитен. Взе портфейла и вместо да изчезне, махна пистолета от врата му и започна да разглежда съдържанието му. Преди да успее на предприеме нещо, познат глас каза:
- Я да видим какво има тук?
- Дидо, изкара ми акъла! Ти луд ли си? - не на шега се ядоса Михаил.
На задната седалка седеше приятелят му - Даниел Иванов. Той беше на годините на Михаил. Беше по-висок от него, с железни мускули, но винаги усмихнат и сърдечен. Беше като тинейджър, готов на всякакви лудории. Неговите остроумни шеги често разсмиваха Михаил и го караха да му завижда за лекомислието и спокойствието му. Той се опита да си върне портфейла, но Даниел се засмя, ловко се извъртя и продължи да го разглежда.
- Престани! Не е смешно! Ще ти го върна тъпкано, да знаеш! - продължи да се сърди Михаил.
- Охооо! Какво виждат очите ми?
Даниел видя снимката на Екатерина.
-Ето къде се губиш две седмици, Миша! Човек трябва да си запише час, за да се срещне с теб.
- По-просто е, да си извикаш такси. - Михаил постепенно бе започнал на прощава на Даниел.
- Сутрин те търся - излязъл си, вечер те търся - не си се прибрал. На GSM ми отговори само веднъж. Каза: „Ще ти се обадя по-късно. Зает съм." и така и не се обади. Този човек, казвам си, ще да е надушил нещо голямо. Кой го знае колко пари е заработил? Станал е за обиране. И оня ден получавам SMS от теб „Обичам те." Вчера също. В началото ми стана мъчно за теб. Миша е сменил резбата. Съжалих те. Ще вземеш да се появиш при мен с букет цветя. Аз ще помисля, че идваш при моята мадама, ще скоча да те бия, а цветята ще са за мен. Лошо, казвам си. Хубав човек, свестен, но край с приятелството. Все пак реших да не вземам прибързани решения. И сега, когато виждам това хубаво личице на тази снимка, всичко ми става ясно.
Слушайки закачките на Даниел, настроението на Михаил се оправи. Сега ситуацията му се видя комична. Бе объркал получателя на SMS - ите. Екатерина от два дни бе заминала при родителите си и те се бяха разбрали, за да избегне техните въпроси, да си пращат SMS.
- А аз се чудя, защо не ми отговаря? А тя е не ги получавала!
- Това, брат ми, е пръст на съдбата. Не трябваше да ти казвам, че си объркал. Я се виж, отдалече ти личи, че си се предал. Не бива така. В леглото може да пускаме жените, но в сърцето си - не. Ще те загубя като приятел. С кого ще си пия бирата сега? С кого ще заглеждам мадамите по центъра? Ами порното? Твоят телевизор е по-хубав от моя! Нищо, че аз имам по-нов.
- Ние не гледаме порно. - вече бе започнал да се смее Михаил.
- Няма значение! Никога не е късно да започнем. Не се заблуждавай! Ние сме били силен пол. Нали знаеш е какво се побеждава сила - с хитрост. Зад това хубаво лице, че крие силен диктатор. Така ще те строи, че няма да усетиш, как ще се подпишеш и край на свободата. Нали знаеш през какви етапи минава живота на семейния мъж : първо: борба за надмощие, второ: борба за равенство и накрая: борба за оцеляване. Не ти го пожелавам.
Михаил не искаше да обсъжда чувствата си с Даниел. Приятелят му бе надникнал там, където той самият не беше наясно със себе си. Не искаше на мисли за бъдещето. Знаеше само, че чувството му към Екатерина беше силно и чисто, правеше го различен и по-добър и беше най-хубавото нещо в живота му. Страхуваше се, че ако каже нещо повече на Даниел, ще стане обект на непрекъснатите му закачки.
- Познаваме се отскоро и изобщо не мисля да се женя. Пък и кой ми говори такива неща? Та ти си ми казвал, че на всяка от твоите бройки обещаваш брак.
- Обещавам, и какво от това? А сега сериозно: коя е тя?
- Какво толкова се интересуваш? Казва се Екатерина - Катя. Хубава е, харесва ми. Ако толкова държиш, ще ви запозная.
- Не се сърди. Радвам се за теб. Но не трябваше да ме забравяш. - каза със съвсем друг тон Даниел.
- А ти добре ми напомни за себе си с този пистолет.
- Не беше зареден. Виж. - И Даниел му показа празния пълнител. - Стреснах ли те? Знам, че имаш здрави нерви и не се плашиш лесно. Кой знае какъв номер щеше да ми извъртиш, ако не ме беше познал?
- Ти къде намери пистолета? Ако те хванат с него, знаеш ли какво те чака? Може с него да е убит някой.
- Благодаря за грижата, но не се притеснявай за мен. Ще кажа, че е твой. - пошегува се отново Даниел. И като видя недоволната физиономия на Михаил добави. - Не бой се. Няма да те натопя.
- А няма ли да се извиниш за този театър, който ми разигра: - и той доста успешно имитира Даниел. - „Парите или живота."
- Извинявай, Миша, не ми се сърди, беше детинско. Но това ти беше наказанието, че не се обаждаш.
- Съжалявам, ще се поправя. - усмихна се Михаил.
- Добре, още сега ще ти дам възможност. Ще ме черпиш едно такси. Закарай ме до парника, а когато се върнем, аз ще те черпя ресторант. Ти може да не си заработил много, но моите работи вървят добре.
- Кога ли ще загазя с теб? Как може да си толкова лекомислен? Та ти тровиш деца. Не разбирам, защо човек като теб се занимава с дрога? Заради риска и тръпката, ли е? Не е заради парите, ти не си алчен. Имаш професия. Защо не зарежеш всичко това?
- Пак започваш да ми четеш морал. Както е тръгнало накрая наистина ще ме откажеш. Но, ей сега ще те умилостивя. Приготвил съм подарък за рождения ти ден.
- Но, аз нямам рожден ден. - учуди се Михаил.
- Какво от това. Това е подарък за някой от предишните ти, когато още не съм те познавал. Заповядай. - И Даниел му подаде малка кутийка.
Михаил я пое любопитно и веднага разбра какво е. Малък МР3 плеър. Когато преди две седмици купуваха новия телевизор на Даниел, той го бе разглеждал и изпробвал, хареса го, но реши, че няма право на такива удоволствия и със съжаление го остави. Сега подаръка искрено го зарадва, приятелят му бе купил точно този модел, който той най-много бе харесал.
- Какво ще кажеш, а? - Даниел го гледаше усмихнат и доволен.
- Благодаря, успя да ме изненадаш. Много е хубав. И точно този, който харесах. Запомнил си.
- Изпробвай го.
Михаил нагласи слушалките и в ушите му прозвуча гласа на Даниел: „Когато имаш радост ти, приятеля си забрави, но появи ли се беда, за него си спомни. Когато върши той бели, не бързай да го хокаш ти, а първо помогни."
- Хубаво стихче. - усмихна се Михаил. - виж ти, какви таланти си имал, Дидо. Няма да те забравям, но и няма да спирам да ти се карам за тая дрога.
- Карай сега, ще ме вразумяваш друг път, когато си сложа боксовите ръкавиците.
Михаил познаваше Даниел по-малко от година. В началото Даниел му беше редовен клиент. Истински приятели станаха след един злополучен за Михаил инцидент.
Беше края на миналото лято. Михаил бе пристигнал в морския град с план да остане не повече от месец, но по-късно нещата се промениха и той започна работа. Този ден той караше Даниел към града по един от обичайните му маршрути. Морето беше синьо, но разпенено чак до хоризонта. Вече се усещаше лъха на есента. Дали защото Даниел си беше лекомислен, или защото днес беше направил удар, но беше в особено весело настроение и успя да убеди Михаил да се изкъпят в морето. Плажът беше неохраняем и пуст. Би трябвало изобщо да не влизат, но вълните не изглеждаха опасни. Водата беше още топла и приятна. Михаил беше изцяло завладян от очакващото го удоволствие. Обичаше да се отпусне на „звезда" върху морето. Вълните да го люлеят и галят, да го вдигат и спускат, а той да гледа небето с белите облачета, парещото слънце и прелитащите птици. Тогава се връщаха усещанията от детството му: парка, люлките и смеха. Когато навлязоха до кръста, Михаил усети, че морето тегли. Всяка вълна властно го дърпаше, той не можеше да й се противопостави и неволно правеше крачка - две навътре. Можеше да плува и не се уплаши, когато спря на усеща пясъка под краката си. С няколко мощни размаха щеше да излезе. Стана му страшно, когато осъзна, че въпреки всичките му усилия, вместо да се приближава към брега, морето продължава да го тегли навътре. Опита се на плува по гръб, но вълните го заливаха, не успяваше да си поеме въздух. Положението му беше отчайващо. Огледа се за Даниел и го видя да излиза от морето на около двайсетина метра от него, без да се оглежда. Извика му, но дали оня се направи, че не го чува или шумът на вълните беше много силен, но Даниел не се обърна. Беше сам, като забравена играчка на разглезено дете. „Ето, така става - помисли си: - единият се спасява, а другият…", но няма да се предаде. Направи още няколко отчаяни усилия, но без някакъв резултат. Неочаквано съвсем близо встрани от себе си видя нечия глава. Беше Даниел. „Миша, в дупка си. Не плувай навън, а към мен. Ще излезеш. Можеш." Само на метър от него Даниел му подаваше ръка. Когато излязоха на брега и двамата имаха усещането, че живеят втори живот.
Михаил отново се усмихна като си спомни, как вечерта в ресторанта, където заедно с приятели, бяха отишли да полеят спасението си, Даниел разказваше за случката. В разказа му всичко изглеждаше много по-страшно, но най-важното беше, че ролите им бяха разменени. Даниел убеждаваше приятелите си, че Михаил го е измъкнал от морето полумъртъв, че му е правил изкуствено дишане и за по-голяма достоверност се държеше за натъртените при спасяването му ребра. Когато останаха сами Даниел обясни на Михаил, защо е разменил ролите им: „Ти нямаше така умопомрачително да разказваш, а не върви аз да се хваля сам. Пак и на този свят е важно да имаш силни приятели, като теб например. Истинския герой беше ти, ако беше се паникьосъл отивахме и двамата.". Михаил оцени скромността му, пък и на кого ли не му е приятно да го хвалят.
Тази случка беше само началото. Даниел и Михаил скоро откриха, че заедно се забавляват добре, шегуват се един с друг и си прощават, споделят все едно се познават от години. Михаил успя да върне благородния жест на Даниел при едно внезапно негово разболяване. Даниел беше с висока температура и едва се вдигаше от леглото, а и беше останал без пари, нещо, което не беше странно при неговото лекомислие. Тогава Михаил заряза всичко друго, доведе лекар, купи му лекарства, два дни седя до леглото му, търпя капризите му и го пусна да излезе от къщи, едва когато се убеди, че е здрав.
Михаил знаеше, че трябва да провери Даниел, но не можеше да се съмнява истински в този весел и лекомислен, вечно бягаш от полицията наркопласьор.