автор: sekirata

И тази нощ заспивам
с мисълта за теб!
А ти си тъй далече
на разстояние пустинно,
на своят Бог обречен,
от моята любов отречен!
Комерсиалната душа,коята ти избра
поривите на кръвта да ти диктува,
да убива дори страстта,
желанията сластни,любовта -
нея ти избра!
Каква жена!
За нея дишаш ти сега!
О,не!
Не мога да те разбера!
Нима продажна си душа?
Ще те изтрия от съня!
Ще те забравя!
Ей,така!
Ще си останеш тъй далече
на разстояние пустинно,
но вече....
на нечия жена обречен
с продажната душа отречен,
от любовта тъй земна
за тебе непотребна!
И жаждата във тебе за пари
и слава -ще те умори!