автор: magiq02

През времето минаваме
и ни променя.
Боим се от мечти-
от утре и от вчера.
А паяче самотно - в ъгъла -
плете от чувствата
рехава пелена.
Светът ако повием в нея
и ако времето приспим,
ще се отвори горната земя.
И в краткият, задъхан миг
ще се обичаме.
Ще бъде лесно.
Без да се боим.