автор: tarassevitch

Ти спомняш ли си, сладък мой,
омайните ни нощи,
обляни в нежно звездно сияние;
и утрините сънени
в леглото топло;
и дните слънчеви -
навън, на въздух;
надвечерите розови,
окъпани в камбанен звън
и вечерите нежни
и спокойни,
прекарани със мен? -
Прекараните с мен
безумни вечери
в любовен шепот;
Надвечерите страстни
с аромат на свещ
и жежките следобеди,
тъй уморени
след дните ни вълнуващи -
с ухание на пролет и копнеж;
и нощите ни най-горещи,
изпълнени с любовна нега?
О, спомняш ли си, сладък мой?