Отрязаха крилете със мълчание. Този момент винаги беше много тягостен.
Мълчание.
То не изпитваше болка. Затова и не се чуваше гласът му.
То знаеше какво го чака, но не проумяваше тази странна съдба.
А другите сивършеха работата - захвърлиха крилете на страна и започнаха ритуала.
Пееха красива песен за това как никога не трябва да се предаваш и трябва да запазиш чистотата си, себе си в тази смърт.
Знаеха, че това е почти невъзможно. Много трудна задача.
Знаеха го от пристигащите от смъртта. Повечето не бяха вече чисти.
Тъжно бе когато един от тях трябваше да умре. Това ставаше често. Трябваше да се спазва редът и равновесието, които са установени в трите свята, от които те бяха единият.
И този свят приемаше отишлите си от другите и едновременно с това изпращаше своите мъртъвци в замяна.
Повече отиваха,отколкото се връщаха.
В това бе проблемът.
Дали щяха да загинат.
Равновесието винаги щеше да се поддържа и без тях. А сега все повече ставаха излишни.
То ги погледна с невинния си поглед.
Тази невинност скоро щеше да изчезне. Там.
Те го погледнаха с лицата си, изпълнени с щастие. Просто изражение. При тях това беше нормалното изражение на едно лице.
Имаше различни разновидности на нирваната.
И това не спираше тревожността на явленията, които наблюдаваха.
А то изглеждаше като осиротяло. Без своите криле, лежащо, чакащо шамара на другия свят.
Гледаха го с мълчание.
Отново запяха.
Това бе прощална песен,която цял нов живот щеше живее в неговото съзнание. Щеше да си спомни за нея когато отново умреше.
Цикълът.
Той продължаваше с всяка смърт и с всяко ново раждане.
И тази смърт бе раждане а раждането бе смърт.
Скоро тук щеше да дойде някой от другия свят.
Ако имаха късмет.
Щеше да дойде като той или тя и щеше да се превърне в едно то. В блаженно, щастливо то.
А то, което отново ги гледаше с учудване в лицето си щеше да стане той или тя.
Песента свъри с думите: "Поеми по пътя си и назад не се обръщай, гледай пред себе си и се пази. Сега Умри и се роди отново."
И то започна да изчезва.
Вече го беше страх.
Не искаше да си отива от този уютен дом, който бе този свят. Но трябваше да го заслужи отново.
Изчезна ръката му. След това започнаха и гърдите му. Накрая то се изпари.
Ангелите мълчаха една минута.
След това отидоха и видяха, че един старец е дошъл.
Помогнаха му с превъплъщението.
Скоро и той щеше да стане едно малко то. И всяка сянка на скръб щеше да изчезне от лицето му.
Поведоха го по новия му път.
А с плач в една болница някъде долу. В другия свят се роди едно бебе.
Майка му го взе в ръцете си и го прегърна.