автор: ANG

Понякога
се ражда като за сергия
стихче от Капалъ-чаршия;
освен че (б)лъскаво, то е
интерпретация
на имитация
на имитация
на имитация,
или накратко е менте.

Понякога
сърдечните сърбежи вливат
тестостерон където трябва,
окситоцин когато може,
разюздани луни се впиват
в разгонен самодив и самодива,
разклащат всяко брачно ложе,
разливат тонове мастило,
в което къпят се "поети"
и раждат умове пре-взети
мъртвородени
про-из-вИдения,
което си е всъщност
отново имитация
на интерпретация
на интерпретация
на интерпретация
или накратко - туй ерзац е.

Аз ИСКАМ да звучи в ефира
поезия третосигнална
и умо-сърцетрогателна,
а също и
трансцендентална,
витална, вибриращо-душевна,
а също и
желязна и безкрайно земна,
и блъскащо-междучатална.
Поезия от други измерения,
където
понякога е никога и всякога;
поезия от цялости - холархии;
поезия от творчески импулсии,
с които словото превръща се във плът,
плътта създава нови форми на живот,
животът ражда разум - разума - Духът.
Това тво(р)ение е
творчество
от творчество
от творчество
от творчество

Въпросите за таз поезия са два:
"Как се зачева и още как ражда се?"
Със дух-ум-сърце в система триединна.
"Как да разбера, че ерзац-менте не е?"

Вибрираш ли във унисон с Вселената?!