Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 328
ХуЛитери: 3
Всичко: 331

Онлайн сега:
:: rady
:: pastirka
:: Mitko19

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНормалното преживяване -45
раздел: Романи
автор: Mojsei

1.В какво се състои смисълът на живота? Кога жаждата за живот не позволява на деградацията да опустоши душата и да възникне желанието за самоунищожение? Отговорът, който дава Лазарев на този въпрос е кратък и по дух е правилен, когато отбелязва следното: "Бог е любов"(Кн. 3, с.32), доказвайки, че любовта към Бога е висше щастие, наслаждение и смисъл на живота
Но веднага се вижда, че изразът е тавтологичен и отново се изправяме пред затруднението да кажем, както това, що е Бог, така и това, що е любов. И наистина, щом Бог е любов, защо е нужно да удвояваме терминологично проблематиката. Много по-добре е да кажем, че любовта е смисълът на живота и да пристъпим към нейното обосноваване и като цел и като средство на нормалното съществуване. Преди няколко дни обсъждах с Лъки мои текстове и тя сподели нещо интересно за мен:
-Доскоро Мойсей - посочи тя - описанието, което правиш на любовта, ми се виждаше фантастично, нереално, непостижимо, но вече не е така.
Допускам, че тук се крие една от причините някои от пишещите, публикуващи и четящи в Интернет да изразяват бурно недоволството си от моите текстове, достигащо до опитите да се налагат различни забрани върху текстовете ми. Запомнил съм как преди известно време, една поетеса, моя позната, коментирайки мой текст, зададе важния въпрос:
-А не е ли добре да се запитаме дали можем да обичаме и как го правим?
Прав е Лазарев, когато посочва, че: "Главното е душата отвътре да излъчва любов. Това е изкуство, което трудно се учи веднага"(с.32).Но за да излъчва душата ти любов, тя самата трябва да носи в себе си вече друга, любяща душа. Тази реалност, за този терапевт с голям опит, си остава недостъпна, защото ако направи крачка в тази посока, ще трябва да навлезе в социалната проблематика, а той упорито отказва да направи това.
Пътят на святостта, издигнат от Мойсей в Библията е път на запазваната невинност, която е закон на любовта. Така трябва да се разбира и Лазарев, когато посочва, че: "Библейските закони, това са законите на любовта…"(с.34), разкриващи, че отдаването се отъждествява с получаването и затова няма да бъде грешка да се каже, че цената за запазването на тази мяра е страданието, разбирано като усилие, за разлика от страданието, свързано с преживяване на загубата на любовта.

2.
Портретът ти изцяло е сгрешен


Получих твоето писмо,
което е за мене снимка
с послание мъдро и добро,
но сякаш ми залага примка
с усмивка щедра, лъчезарна
на бликащо дълбоко чувство,
защото в душата благодарна
самата ти твориш изкуство!

Чувствам как изтръпва ми перото
пред красивото ти разхищение-
явно, че измъчва се горкото:
иска да направи посвещение,
но ще пробва в два ескиза
да покаже раздвоената душица-
от периода ранен - на маркиза
и нюанс, в който си Царица:


Първият ескиз е романтичен-
с багри в цветовете на дъгата,
а красивото е с мирис специфичен,
даван от цветята в косата.
Вторият ескиз е на душата ти дълбока,
тръгващ от жена щастлива,
но показващ те като жестока
в крайност трепетна, игрива.

Плъзгам погледа по твоята усмивка
и намирам, че е тя чаровна,
но перото стига до извивка,
стигаща до същността отровна.
Двойният ескиз е сложен,
а и ти си тъй гримирана,
че в изказа приложен
чувствам как си парфюмирана.

Бързо те скицирам в твойта красота-
пробите ми пълнят ателието
и дублирам чудната ти простота:
като стигам до овала на лицето.
Тъй, вглъбен в художествен рисунък,
до сега, признавам си, не зная да съм бил
и напрягам усета си тънък,
който теб самата би те възхитил.

Но оттук нататък става сложно,
че зад ангела лъчист и непорочен,
за перото ми е даже невъзможно
да говори и навлиза в деалог задочен,
че зад блясъка в очите верни
виждам съдбоносна драма,
а пък мислите ти черни
все насочват се към двама.

Затова говоря тук оскъдно,
че потъвам в пластове на мъка,
водещи в това отвъдно,
наслоено в съдбоносната разлъка
и тогава пада първата ескизна маска,
с която бях до тук зает,
за да видя тази ласка,
с която окантовам целия портрет.

Вплитам в портрета твоите души
и го правя тъй особен
чрез това, което те руши
и затуй го хвърлям като пробен,
но нанасям още белите мъниста,
подчертаващи премрежени очи
и подсилващи усмивката лъчиста,
разцъфтяла с бисерните ти зъби.


Публикувано от aurora на 14.06.2006 @ 16:12:22 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Mojsei

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
334 четения | оценка няма

показвания 57754
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Нормалното преживяване -45" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нормалното преживяване –45
от KBoianov (MartyBoianov@abv.bg) на 22.06.2006 @ 08:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
В какво се състои смисълът на живота? Да откриеш своя смисъл и да го сътвориш. За това е нужно да погледнеш дълбоко в себе си и Бог.
Главното е душата отвътре да излъчва любов.
Когато е намерила своята същност и призвание, намерила е връзката с Отца.