автор: petinka

Представям си,че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ,ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.

Тогава ще открием залезите двама,
морето синьо,боровия аромат,
усмивката на слънцето.И няма
да има сили,които да ни разделят.

Представям си,че някъде те има.
Сега прикривам мъката с дълбока тишина.
Как искам слънце в мислите да свети,
тревата стъпкана да съживя.

АЗ ЗНАМ-СТРАДАНИЕ Е ЛЮБОВТА!

Но болката ни нека бъде сладка-
очи да търсят другия с очи,
устните да жадуват за целувка,
сърцата да копнеят да не са сами.

Това е любовта-едно дълбоко чувство.
И нека няма плачещи и гаснещи очи.
И щом Всевишния със светлина изпраща ни я,
тогава тя ще ни изпепели.

ПРЕДСТАВЯМ СИ,ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА...