автор: moeto

"Исках тя да се изгубва и да ни изгубва. Да почувстваме липсата й. Нали това е любовта: винаги да ти липсва другият, дори когато е тук. Оставяйки празноти в образа, желанието може да намери място, за да съществува"
Силви Блоше


Черешке, черна вишничке,
на пролет от тука минах
ти бе с цвят обсипана
пък плод не си родила.
Дали те слана попари
или те слънце изгори?

-Юначе лудо и младо,
нито ме е слънце изгорило
или слана попарила.
Пролет от тука минаха
двама млади влюбени,
под моята сянка седяха
и тежко кълнеха:
"Черешке, черна вишничке
ако се двама не вземем
дано листа да не пуснеш,
суха пуста изсъхнеш
и корените да ти изгният."
Двама се млади не взели
и ме е клетвата стигнала,
сухо съм дърво станала
от корените до върха.

(осъвременен вариант на народна песен от района на Средните Родопи записана от изп. П.Кьоргогова)