Въздишам зърнал светлината,
видях я в котешки очи.
Олекна ми: Ей там вратата!
Часовника бе спрял на три.
Отдавна времето ме чака
да стана, трябва в зори.
Шумът до смърт изплашен в мрака
бездвижен в стаята мълчи.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|