автор: Marta

Вагон 11, купе осемместно,
заети всичките осем места.
Връщане. Пътувам съвместно
с двете си щури деца.

Свирка. Потегля. Бургаската
гара се свива, остава назад,
изпращачите махат, смаляват се
и татко се губи сред тях.

До прозореца седнал е батка
с тъмни непрозрачни очила,
не можах даже за кратко
да надникна зад тези стъкла.

Лелка с западен говор между мен
и вратата седи, срещу нея
мой набор - върл читател и фен,
вестник "Шок" в ръцете държи.

Чичко побелял, отпуснато дреме
на отсрещната седалка,
и студентка хубава до него
също си отспива малката.

Времето в купето е спряло,
а отвън, зад стъклата лети.
Сигурно му се е отщяло
бавничко да крета, да върви.

Жълто-зелено- кафеви ленти
скороста от дърветата прави,
ние сме само БДЖ-клиенти,
а гледката си заслужава.

Слънчогледите не са изгрели,
толкова ниско- зелени са още,
по натам косят и балират люцерна,
радват ме- много засети площи.

Прехвърчават коли, хора, къщи,
поляни в блестящо зелено,
коне, крави, овце, ту се мръщи,
ту се усмихва слънчево времето.

Бързо отмина това пътуване, така ми се струва е с всичко в живота и пътници сме през времето. Дано само ни стигне да се насладим на гледката.