Ние с теб сме далечни и чужди,
и много близки, и безкрайно различни.
Аз не познавам деня,
в който ти ме откри
и не знам часа ,
в който аз се зарекох
твоя мечта и твоя закана да бъда!
Ти не познаваш въздуха,
който аз дишам
и в който се ражда моята мисъл.
И пак ти се иска
въздух да бъдеш.
В мен, глътка по глътка
да се промъкнеш,
да ме откриеш,
да разтревожиш.
С теб мога да бъда и много добра,
но и по женски жестока, коварна.
Мога да те превърна в моя съдба!
Днес да се смея,
утре да бъда съвсем равнодушна.
Ще ти поискам дребна услута...
И ще мълча,когато ме питаш
как пхрекарах деня.
Всичко е просто
и аз го разбирам.
В мен не очакваш да срешнеш онази жена
която се среща само веднъж.
И оставя следа във всеки мъж!