автор: sradev

Душата има много уста и малко ръце.

Едно време, когато душите са били първите деца на Небето и Земята, те са имали по 100 ръце, но от тогава ръцете позакърняли.
Диспропорцията в развитието на тялото и душата, а още повече между ръцете и устите, е забелязана отдавна. Докато Ерос е сторък в случай на нужда (особено пролетно време), то Психе е двуръка. И при това гладна. Преди всичко гладна за любов, ще рекат някои. Но дори и в древните записки не е така. Като е гладна за любов, то що бяга от любовника си? И то преди още да се е запознала със свекъра, свекървата, бащата, дядото... Още повече, че мъжа на майка му не му е баща, но проявява самоотвержена любов: приел го е като свое дете, глези го, не прави скандали на майка му, че се пуска наляво и надясно, бачка по цял ден да изхрани родата... Та Психясалата бяга от страх. Душата е жадна за страх и докато не преяде с него не поглежда към любовта. Любов може, но за десерт.
Ще кажете, че се храни с комплименти. Така е за пред хората. А като не я виждат, когато си е у дома, тя се тъпче с омраза. Консумира всякаква омраза, но предпочита безкористната. Онази, която мрази света, понеже съществува, мрази Хаоса, дори и когато го няма. Комплиментите са само подправка за омразата - "Аз съм по-най от всичко онова, което мразя!"

Като се наплюска със страх и омраза душата става силна и хубава. Толкова хубава, че и богове в нея се влюбват. Ако няма страх, то душата закърнява, свива се в ъгълчето си и оставя тялото на свобода. А иначе е къде-къде по-пъргава: на две крачки пред тялото върви във всяка посока. И във всяка посока има по няколко уста. Няма да пропустне ни омразичка ни дявол. И отвсякъде бере страх. А тялото си го има тогава за отдушник.

Психясалата, след сватбата съвсем изчезнала. Ни се чува, ни се вижда. Седи си тихо в дома, плете интрижки и чорапи, никого не задиря. Не е на себе си. И никой оттогаз не я е виждал и чувал. Пък и ялова се оказа - деца все още не е родила. Това ще да е от напитките. По цял ден нектар и амброзия - много й е дошло. Истинските души редовно пият мъка.* Като се напият и вземат да почерпят близките с някоя и друга сълза. Но сълзите разреждат мъката и за това душите бързо ги отделят, за да остане в тях "густото". От там и произлиза поговорката "Густо, майна!"

А ръцете от тази течност закърняват. Но пък душата все повече се материализира. Някои съвременни изследователи твърдят, че Вселената и близките й околности изстиват и за това все повече е материалното в душите. Но това би било забележимо едва след милиарди години - такива са секундите на Вселената. Понеже процесите са наблюдаеми в хомо-време (без секс), то обяснението би трябвало да търсиме другаде. Къде?

Докато в началото душите са били многоръки и с малки уста те са се държали за ръце, играели са общо хоро и все са раздавали. Дори и социалната реформа на Хронос не ги стреснала. Едва с революцията на Зевс започнали промишлено производство на мъка и така на първо време нахранили гладните души. А "апетита идва с яденето" казваха древните мъдреци хиляди години преди Ахнетон** и така душите започнали да развиват устите си. При това ръцете закърнявали. За това и от много хилядолетия редкостта на даването е кодирана в наблюдението "дадено от душа". В последните години можете сами да проверите колко пъти някой ви е дал нещо ей така "от душа".

*Мъката е тежка тъмна течност с горчив привкус и неопределен, променлив аромат. Разрежда се с чужди сълзи.
**Рабле приписва това наблюдение на Ахнетон, но последните разкопки в китайските души показват много по-древни източници.