автор: amebcho

В началото се задъхах
след това проклинах,
псувах и беснеех
срещу тази
която
ме подреди така
Хей съдба!
Издвиках.
Ела да срещнеш
юмруци,
песници.
Ела де усетиш
какво причиняваш
на други,
а ти още
не си усетила.
Ела съдба
да срещнеш моята борба.
Да срещнеш моя вик.
Да те разплача,
да разплача теб съдба
както често други си разплаквала.
Мълчание.
Страхът ти от страдане
те скрива
и побягнала далеч от мен
си ти.
Сега усещам как съм променен
свободен даже съм, дори
щастлив.
Без теб съм аз - съдба и прах
и сол останала от безбройните
сълзи,
проляти, осквернени
и попили в пръст.
Без теб с отворени очи
сред хубав безсъдбовен свят.