автор: Mojsei

1.Моделът на преживяването на съвременния човек е нов. Аз го обозначавам като "интелектуален", разбирайки интелекта като висшата човешка способност, постигана в резултат на хармонизирането на емоциите, рационалността и волята
Едностранчивостта на досегашния модел се разкрива чрез абсолютизирането на рационалността, отхвърляне на емоционалността и забравяне за волята. В тази насока Лазарев казва нещо интересно, когато отбелязва следното: "В основата на всичко лежат нови емоционални модели за възприемане на света. Дават ги изкуството, философията, религията. А също така и жизнените ситуации, които ежедневно ни сполетяват, преминавайки с любов през всички жизнени колизии - това е онова, което ни дава богатството на нашите чувства"(с.11). Разбира се, възприемането на света е и емоционално, но то е и разионално, а зависимостта е такава, че начинът на възпроизовдство на света е и начин на неговото възприемане и преживяване. За решаването на въпроса въвеждам понятието "ситуативна системно-структурна методология", което означава, че за всяка ситуация се формира онази система от науки и научни дисциплини, свързани подходящо помежду си така, че да обслужват промяната на проблемната ситуация в нова ситуация. Точно тази ситуативна системно-структурна методология е и модел на преобразуването и възприемането на света, а следователно и модел за неговото преживяване.



2.
Към LYCKI

На гледката божествена отдаден,
в планинския курорт, в утро ранно,
светът го виждах тъй създаден-
в хармония от вълшебства - многостранно.

Стоях така сред борове унесен,
над хорските съдби замислен -
обгърнат с трелите на песен,
сред горския масив, от дъжд изчистен.

Не виждах тука други хора,
усетих само женски силует,
прогонил сънната умора
и в мен запя душата на поет.

Съзрях на трепета лъчите,
повдигнал в мене чувството незнайно
и вплетохме емоции чрез очите
по начина единствен - всеотдайно.

Това бе онзи чакан миг,
взривил у двамата искрите
и сетихме в мълчание вик-
чрез него се преплетоха душите.

Разбрахме, че това е поривът невинен,
полагащ на живота общото начало,
а този миг - за нас интимен,
ни стана в преживяването огледало.

И двамата стояхме възхитени-
видях усмивката ти лъчезарна,
протегнахме ръце смутени,
а аз почувствах благодарност.

Но нещо в храстите просъска-
потъна в хралупа малка:
навярно там отровата си пръска,
от злоба огнедишаща, но жалка.

От този звук в гората, приглушен
с тебе двамата поспряхме
и зърнах в погледа ти спомен съкрушен,
пред който сякаш онемяхме.

Таз сянка бързо отлетя
и пламнаха отново сетивата:
навярно пратеник съдбовен беше тя-
чрез нея разпознахме добрината.

А тя избухна като жажда
от пламък носещ озарение,
но там започна да се ражда,
бликащото просветление.



3.
Сътворение


Развълнува ме момиче
с твоето сърце-камбана,
на което слагам му езиче,
за да бъде любовта разбрана,
че от милото другарче,
с усмивка поносима,
трепетът ти на глухарче
те превръща в жена любима,
на която гланцът по стъклото
засиява в животворна светлина
и събужда пламъка в окото,
който ме въвежда в твойта топлина,
че тогава нещо светло, бяло
ни превръща в единно тяло.



4.
Срамежливо се представи:"Каси!"
Нещо ме прободе! Казах си:"Ебаси!"
Млад е много, но е точен
и изглежда непорочен…
Ще зарежа зарад него Лъки,
че ми носи само мъки,
а крачката му са дамски-
нищо, че говори грандомански,
но ги е изучил - тах краката мъжки, вещо:
мига и признава, че е понаучил нещо
и затуй живее с късмет,
нищо, че е той на двадесет и пет.
А е сладък, нежен, непохватен
и разбира се, не е обратен,
но е с навик лош, ебаси-
на поезия учи той баща си,
но това съвсем не е беда,
важното е, че разбира от крака
и издава мирис специфичен,
казвам ви направо - еротичен
и е толкова модерен,
но дали ще бъде верен,
че в поезията му е приоритет
да урежда срещи тет а тет.
Аз му се усмихвам:"Хей!"
-Моля те -отвръща-да не мислиш, че съм гей?
-Не -говоря му - нали не знаеш
как за утре да ухаеш
и затуй крачката длъжки
ще прегънеш пред жаргона мъжки!