П Погледни в очите ми, там отговори са се спотаили.
О Отвъд зениците ми като сенки нощни са се скрили.
Г Говоря, ала думите ми са страхливо непокорни, бягащи.
Л Лъжат, понякога изопачават мислите душата ми изгарящи.
Е Единствено очите ми издават ме, дълбоко в тях се взри.
Д Дали е истина не питай, чети в очите ми, сега не говори.
Н Не, няма логика, аз знам това, ала сърето ми не знае тази дума.
И Изпепелява ме, погубва ме, не го е грижа за логиката на ума.
В Вилнее в мене ураган, сага ще завали, ще бликнат парещи сълзи.
О Очите ми измиха до прозрачно, и истина по миглите пълзи.
Ч Чети, след дъжд кристално чисти са зениците и искрени.
И Измама няма и секнаха смутени думите от сълзи победени.
Т Това е моята сълзлива изповед, разбара ли колко истини съм скривала?
Е Егоистично всяко чувство с пелена от думи аз грижливо съм прикривала.
М Мълчим сега, не са ни нужни думи. Разчете ли криптираната ми душа?!
И Изгубихме се! Дали ще се намерим?! Успях ли сега всичко да разруша?!