Не искай да съм топла като лятото -
във моя двор отдавна тлее есен.
На щъркелите среброкрили ятото
остави само ехо от прощална песен.
Не искай да съм чиста като капка дъжд -
небето ми с одежда облак пушек е,
морето ми заливано е неведнъж
в сълзи от кал, на дъното му сгушени.
Не искай да съм светла като утрото
на юнски ден, роден след бурна пролет.
Октомври, мрачен, тропа вън - на портата,
с небрежен звук изхълца и часовникът.
Не искай да съм образа от мислите -
кристал прозрачен, с блага дума сричан.
Обичай ме такава - грешна, истинска...
Каквато съм... такава те обичам.