автор: djungla

Не е възможно на брега на вечното
да сe простя и с теб.
Не е възможно.
Знам - разстоянията са неизбежни,
но не ме тревожат.
Ще бъда дъх, флуид, крило на птица,
песен, чат, и звуци...
и сто години като в сън ще минат
ЗА ТЕБ
ЗАЩОТО
те обичам

тази пролет
дървото ни отново се разлисти
и спомени напъпиха...
Изчетох ги с очите си.
Повярвай.
Ще се срещнем -
изписала съм с устни на зелените му вейки.
СЕГА
ти пращам стръкче -
откъсната искрица:
Ако повярваш...

ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ.