автор: Qrlan_Zej

Страшно бързам, чух зад мене стъпки.
Туй е съвестта ми, ще мъсти.

Много лъгах, мамих, лазят тръпки.
Времето се връща. Как боли!

Стигна ме, какво пък - ще поседнем,
стореното зло отдавна спи.

Няма вечно с нея да се дебнем
и гледаме с злокървави очи.

Ще отворим миналото-книга.
Заедно от нея ще четем:

"Всеки мъкне своя си верига,
бримки зло с доброто си сечем."

Стреснах се, а после се събудих.
Стяга ме, с верига съм втален.

Страшен сън, кошмарен сън сънувах,
а ТЯ си спеше сладичко до мен.