автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 23
(Продължение)



ДВАДЕСТ И СЕДМИ УРОК

1. "Божественото" не се дава. То се постига от устремения към тази цел човек. И когато това се постигне, отпадат и всякакви съмнения в това отношение.

2. Непрекъснатото апелиране за недопускане на съмнението може да се разбере и като проява на неразбиране на въпроса.

3.Човешките способности не могат да бъдат дирижирани с категорични препоръки. Този маниер на изложение постига бърз, но оставащ си външен, ефект.


4. Занемаряването на духовното развитие е един от основните източници на човешките беди. Но и самата възможност за духовно развитие е характеристика на обстоятелствата на живота.


ДВАДЕСЕТ И ОСМИ УРОК


1. Слънцето на Живота е човешката дейност, когато тя се разгръща като свободна игра на неговите същностни сили. Ние сме достигнали до положението Слънцето на Живота да се отъждествява с богатството, а намирането на някаква работа да се приема като голям успех. Освобождаването на труда от неговите окови си остава все още една хубава идея, която се прикрива по всевъзможни начини.

2. Хубаво е, че хората са различни. Важно е всеки според силите си да може да се ползва от общите условия на живот. Тази свобода на Волята ще даде и нов импулс на живата Вяра.

3. Като срещам непрекъснато твърдението, че "вярата е нужна на човека", си спомням за една дебела книга със заглавие: "Какво е нужно на човека?"

4. Нека приемем, че Христос е изиграл своята роля като символ на старата вяра. Нека издигнем като носител на новата вяра всеки отделен човек на Планетата!

5. Степените в развитието на човека дават известно основание за разбиране на вярата, не толкова като голяма и малка, колкото като процес, който е в развитие.

6. Тълкуването на устното и на писменото слово може да се превърне в източник на ново познание, но това предполага да се реализира сложен познавателен процес, в който като интерпретант присъства съдържанието на една, по-високо развита практика, а не мнението на интерпретатора.

7. Вътрешните сили на човека са доказали ролята си на лечебно средство. Ето защо идеята да се лекува с вяра не е лишена от съдържание, стига да се постигне ефекта на мобилизацията.

8. Разглеждането на вярата като степен на енергийното състояниие на човека заслужава внимание.

9. Не ми остава друго освен да повторя:"Истински човек е онзи, който увеличава дарбите и способностите си. Той работи върху себе си съзнателно и не се заблуждава" / с. 160 /.

10. Идеята, че който е изградил вярата си е недосегаем за страданието, противоречи на живота. А може би, трябва да поясним, че "недосегаем" не означава безчувствен.

11. Когато се мъчиш, ти се домогваш до истината, която се нарича "мъка".

12. "Божественото" у човека може да бъде разпънато на кръст от неговата съвест, когато бъде накърнено виновно.

13. Твърдението, че при животните не може да се говори за вяра /с.160 / не буди съмнение.

14. Познаването на "божественото" спада към висшите степени на познанието, а то предполага и целенасочен практически процес на саморазвитие.

15. Степента на развитие на човека не се определя от неговата афиширана вяра, а обратно, чрез степента му на израстване става възможно да се разбере и каква е вярата му.

16. Обясняването на живота чрез вярата дава научното знание за тази човешка сила. Приемането на вярата като причина на всички неща в живота води до неговото теоретично изопачаване и до идеологизирането на самата вяра.

17. Обяснението на насилието чрез отслабената вяра предполага изясняване на въпроса защо е отслабена вярата и тогава картината ще стане ясна.

18. Заслужава внимание разглеждането на вътрешната работа на Духа като свързана с два едновременни процеса: отвътре - навън и отвън - навътре /с.162/.

19. Умозрително трудно може да се определи размера на вярата, но когато се даде отговор за степента на хармоничност в развитието, нещата значително се изясняват.

20. Приложението на вярата като лечебно средство става възможно едва когато се задействат лостовете на съзнателното саморазвитие.

21. Метафоричните пожелания имат свойството да ободряват и да повдигат духа, когато са изказани доброжелателно.

22. Поетичните сравнения, както и житейските примери, разказани най-общо не дават възможност да се навлезе по-дълбоко в проблематиката на вярата.

23. Законите на живота снемат в себе си и законите на физическия свят.

24. Истината е процес, който се самодоказва чрез своето функциониране.


ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ УРОК


1. Животът е цялостен като единство на материалното и духовното.Но какво да се прави след като тези светове са се обособили като самостоятелни?

2. Нещата трябва да се изпитват чрез огъня на собствения опит.

3. Вечността на живота се доказва чрез смяната на поколенията.

4. Вярата оживява в потока на общуването между хората. Тя обагря с топлотата си тяхната взаимност и по този начин се превръща в преддверие на приятелството и любовта.

5. Основният ключ за разкриване на тайните на природата е човешката дейност. Като опредметена, тя изгражда света на човека. Като потенциална сила, тя се съдържа у човека под формата на способности, нерви, физическа сила, качества. Като актуална сила тя преобразува създаденото и така животът тече в своето русло.

6. Велико нещо е човешката безкористна всеотдайност. Но това е качество на човешката дейност и поведение, което се постига като продукт на саморазвитието.

7. Вярата се крепи на постиганите резултати в процеса на дейността, а не в онези неща, които днес са невъзможни, но щели да станат възможни в бъдеще.

8. Как можеш да вярваш в продукта на своя труд, когато го виждаш как преминава в чуждо владение?

9. Натрапването на негативни мисли е един от начините за манипулиране на хората.

10. Въпросът за храненето заема важно място в проблематиката за саморазвитието. Да промениш храната си в съответствие с разбиранията и волята си, това е свобода, показваща съответните възможности на човека. Но хората се хранят лошо, не защото убежденията им са лоши, а защото възможностите им са такива.

11. Любовта преобразява човека и го освобождава от дрипите на предишното му съществуване.

12. Човек може да разбере с какви дарби е обременен, когато ги развие в способности.

13. Идеята за вечния живот като връзка на човека с Любовта заслужава внимание /Вж.: с.173/.

14. Учението за вярата трябва да покаже на човека как да направи живота си "божествен".

15. В йерархията на собствеността най-високо стоят способностите /Вж.: с.175 /.
(Следва)