А времето,
което трябваше
да бъда с теб
изсъхна в центрофугата
и се смали до минимум.
Очите ми защо са тъжни питаш.
Не бива да ти казвам.
И ти си като другите -
ще се кълнеш,
че ме обичаш,
а после ще ме ритнеш,
а аз от неразбиране ще тичам
по ръба на сянката ти -
лъжлива истина...