автор: magiq02

Прозорците от взирането
ослепяха.
От дългото мълчание вратите
онемяха.
От чакане се умориха
пътищата,
угаснаха във самота
звездите.
Притихнаха замислени
реките,
а вятърът полегна тъжен
в храстите.

Луната свети само -
далечна, пълна, галеща...
Пътека от сребро -
блестяща, лунна, мамеща...
Ела по нея ти,
щом тръгнеш да ме търсиш.