автор: pc_indi

Изплъзваш се от устните ми
като шепот,
като молитва,
като мантра на санскрит,
по кожата ми
от дъха ти светят
загадъчните йероглифи
на някакво
езическо послание
и като в таен
вуду ритуал
раздират огнени кинжали
душата ми
от ерес натежала.
Обредно
от дъха ми пиеш
на бавни глътки,
вливаш се в кръвта ми,
през прага
на сърцето ми пристъпваш,
откъсваш стон,
сподавено ридание,
през мълния
с очите ми проглеждаш,
оповестяваш
края на света ми,
отвъд пределите
на всичко
ме повеждаш
и аз умирам
и се раждам
във греха ни.