Ще клюмне виновно писмото в ръката ти,
Прекършено в наложена от мене гънка.
Не трябва в раздяла да налеем тъгата си,
че болката ще пръсне стената и тънка.
От нея ще пием, от ревност пияни,
омаяни после ще търсим вина.
Обичта не искам да лекувам със рани.
Ръка ти подавам, стани ми жена.