Пред някакъв си стар локал
се срещнали Живота и Смъртта.
Той нежно, цвете и подал,
тя делово му стиснала ръка.
Попитал я любезно: -Как си ти?
Отвърнала му: -Както и преди!
От работа все нямам време,
клиенти, дявол да ги вземе.
А ти с какво се занимаваш?
-Отварям с вик гърди новородени,
наваксвам, ти да изоставаш.
-Така, уви, създаваш ми проблеми. -
изсъскала Смъртта като змия.
-За туй вината е чия?
отвърнал той с усмивка на уста.
-Я стига, злободневни теми,
че пак ще скръстиме остени.
И хващайки се за ръка,
прегърнати потънали в нощта.
Ех, това е любовта!