автор: valkata

Дойде и си отиде
остана роклята с петна от вино,
обувките с изтъркан ток,
остана падналият кок.
И спомен някакъв остана,
за танци луди, за забава,
за счупени мечти върху паважа,
дорде изтри денят миража.
А той денят дойде тъй блед, тъй болен
и секна устрема ни волен.
Дъждът целуваше паважа,
а нас не ни погали никой даже.
Със дъх на листопади във косите
в краката ни провлачваха се дните.
На някъде вървяхме в утринта.
На някъде? Вървяхме към дома...