"Сълзите на света карат усмивките му да цъфтят."
Рабиндранат Тагор
Облаците днес са ниски, почти изцяло са покрили небето. Натежали от дъжд. А птиците се стрелкат под тях, - черни, малки въпросителни. Аз съм на работа в стаята си, седя пред монитора и съзерцавам облаците през прозореца. Потъвам в тяхната красива синьо-сива маса, и се опитвам да надникна през една пролука зад тях, а от тази пролука се процежда светлината.
И се сетих за майка ми. Гледайки небето, облаците, едва процеждащата се светлина зад тях, и слушайки Нусрат Фатих Али Хан, се сетих за нея. Спомних си онзи облачен ден, също като днешния, когато погребвахме дядо. Беше валяло и обувките ни натежаха от лепкавата кал. Дядо би беше стар когато умря, 85 години не са малко време. Баба напусна млада този свят, още на 50. И по негово желание, той беше погребан в същия гроб. Мургавите работници извадиха всичко което беше останало от баба, и го събраха в един чувал. И тогава, ясно си спомням, мама с пресипнал глас изрече: "Това е останало от нея, един чувал с кости!" Зачервените очи, тъгата на лицето й, и думите, изречени от нея, се запечатаха в съзнанието ми.
Днес на нейния гроб има красиви, уханни цветя. Рядко събирам кураж да отида там, толкова съм страхлив. Мястото е близо до шосето за Поморие и Несебър. Трафикът е доста оживен. Колите, камионите и автобусите се равнодушно се нижат един след друг. На мама сигурно й харесва това движение, тя толкова обичаше живота.
Татко седи сам в малката гарсониерка в Поморие и гледа нейните фотографии, поставени навсякъде около него. На снимките е мама, там сме и ние със сестра ми, жена ми и малката ми дъщеря. Баща ми пуши цигарата си, отпива от ракията и пред него минава целият му живот. Единствено малкото, кафяво кученце Бльоки, с пухкава козина и остра лисича муцунка, го разсмива от време на време. Заедно ходят за риба на вълнолома, където Бльоки лае по гларусите, пикиращи към уловената риба.
Дъщеря ми расте красива и умна. Спечели конкурс за словесно изкуство измежду 50 деца в града ни. В наградната грамота се казваше, че притежава "синтезиран и образен изказ, а изреченията звучат като сентенции". Мама сигурно много се радва. Радвам се и аз когато танцува пред мен и се смее с ромолящия си смях...
Ето че прогърмя, дъждът ще се излее от тежките облаци, а след това слънчевите лъчи ще нахлуят в стаята ми.