Защо не може точно днес
в прегръдките ти да се върна?
Защо не може днес
поне за миг да те прегърна?
А мислех си, че любовта
далеч от мен е отлетяла.
Но, отново, за беда,
за теб си мисля и желая...
Нима отново ще изгарям
във пламъка на своята страст,
когато нощем с вик се будя
и не те откривам аз...
Кога... дали изобщо някога
ще бъдеш мой както преди?
Защо отново аз пропадам
във розовите си мечти?!