Разплаквам се!
Tъй както планината
напролет плаче за сърцето си премръзнало.
Приижда в мен реката на тъгата,
прелива и заравя голи хълмове.
Трещи небето, чупи ледовете си,
безмилостно ги хвърля на земята.
И няма милост тъмното във мене -
душата ми остъргва с остър вятър.
Жилото на всяка гневна мълния
жигосва миналото, пали сухи спомени.
И трябва ми да изгоря до въглен
преди дъждът да ме раззелени отново.