Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 981
ХуЛитери: 5
Всичко: 986

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: p12a28n
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДостойно ли е!?
раздел: Други ...
автор: krissi

Наскоро ми попадна един стих за истината,за лъжата за вярата и невярата , за достойнството и куп други все от този род. Четох го няколко пъти. Четох, размишлявах и стигнах до много интересно заключение.
Роди се идеята да направя равносметка, да съпоставя себе си, собственият си мироглед и собственият си живот съобразно този стих.
Ето какво се получи:
Винаги и навсякаде съм търсила и търся истината. Дали ме е боляло когато съм я откривала!? Не, дори и сама - не е успяла да стопи вярата ми в доброто, в истинските, честни, неподправени човешки отношения .Търсех я, проповядвах я, мислех, че я откривам и вярвах и вярвах...
Случвало се е и то напоследък все по-често да ме дълбае невярата, но немога да замълча, немога да приема неправдата, немога да затворя очи. Колко бих искала всичко да е истина. Колко много бих искала всички около мен да са истински...! Приказките са красиви, но те са следствие от самия живот, преразказан от даровит разказвач. Приказките са заредени с вяра, обич и хепиенд, благодарение на вярата човешка .Продължавам да вярвам....
Дали по този начин не губя достойнството си! ?Да, боли когато осъзнаеш това и заплащането със сълзи не е никаква достойна цена. Но възможно ли е да бъде по друг начин!? Възможно ли е да обичаш , да се бориш за внимание, да мечтаеш и всеки ден да се услушваш с надеждата , че ще чуеш тъй дълго леляната думичка!? Възможно ли е да се вглеждаш в едни очи с надеждата най-сетне да зърнеш онова пламъче което гори в твоето сърце, което струи от твоите очи !? Възможно ли е всеки ден да желаеш със всяка фибра на тялото си да усетиш докосването на една топла , любима ръка, хей тъй за миг, просто да усетиш топлената, която ще пазиш за дълго!? Възможно ли е да обичаш и никога, никога да не получиш макар и мъничко, една мъничка частица взаимност!? Възможно ли е всичко това да продължава, възможно ли е все още да вярвам, че този сън ще се сбъдне някога!?
Дали е достойно!? Дали не се самонаранявам с наивната си вяра !?
Как свършва приказката!?Тази моята едва ли ще е с хепиенд!?


Публикувано от aurora на 07.06.2006 @ 11:03:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   krissi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 10:17:47 часа

добави твой текст
"Достойно ли е!?" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Достойно ли е!?
от gumbert на 07.06.2006 @ 11:53:06
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Криси за откровените думи.
Аз съм на доста годинки вече и това търсене съпроводено с неминуема болка ми е добре познато. А също и следствията от него. Идва момент в който просто се изморяваш... и разбираш че няма смисъл да искаш невъзможното и да го търсиш. Не вземам позата на Байроновски песимист - наистина и просто е уморително, а и е хабене на сили, дори и физически. Няма да загубиш достойнството си оставайки себе си без да искаш и другите да са такива. "Животът - детелина на хаоса" - в този хаос можеш да се загубиш безвъзвратно в подобен вид търсачески настроения. Банално, но животът си е страдание както ни учи Буда. А и Еклесиаст. Малко са стойностните и истинските неща, разочарованието е много повече. А сънят не може да се сбъдне, защото ние просто сънуваме че живеем, а може би някой друг ни сънува... С най-добри чувства към твоето искрено и добро сърце!


Re: Достойно ли е!?
от rimoza на 07.06.2006 @ 12:20:29
(Профил | Изпрати бележка)
Въпрос с повишена трудност е този, мила Крисси!
Отговорът е единствено там, където е сърцето ти.
Никой друг не може да отговори ... Всеки сам
решава за себе си в кое има смисъл и в кое
няма. Животът е пълен с изненади, понякога
отговорът е там, където най-малко очакваме.
Но не винаги нещата са такива каквито изглеждат на пръв поглед... И само надеждата
е тази велика сила, която ни помага да оцелеем
и да съхраним светлината в себе си. А понякога
дори да сбъднем и мечтите си... :))
От мен приятелски привет !
И искрено ти пожелавам късмет !
БЪДИ !!!!!


Re: Достойно ли е!?
от ESEN (z55@dir.bg) на 07.06.2006 @ 12:30:50
(Профил | Изпрати бележка) http://esen.blog.bg/
Прочетох и откровението ти, Крисси и коментара на gumbert. Размислих се... Как така, твоите откровения са ми толкова близки, все едно са мои? Е, няма да пиша коментар по-голям от твоето произведение, а само ще споделя крайния резултат от моите размисли по темата за истината. Мисля, че човек е роден именно за да търси истината... Ще я търси и едва ли ще я намери, защото това би обезсмислило съществуването ни. Но да бъдем себе си! И да се опитаме да сме добри! Пък, кой знае, може там някъде по пътя-живот да я срещнем нея, истината, тая красива истина, в която сме вярвали и сме я обичали!
А приказките едва ли завършват някога...


Re: Достойно ли е!?
от libra на 07.06.2006 @ 13:39:59
(Профил | Изпрати бележка)
комуто каквото е отредено, колкото по рано го разбереш, толкова по рано нещата ще започнат да се случват и ще разчиташ знаците правилно..
..дано си се родила с късмет крисси )

п.п.останалото там за неправдата и истината - все до аз съм го казала )

поздрав


Re: Достойно ли е!?
от denis (denis@2211dir.bg) на 07.06.2006 @ 19:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Когато не ни обичат е достойно да го приемем като нещо естествено. Та нали и ние не сме давали обичта си на всеки, който ни е обичал. И още как. Но ти говориш за нещо много повече от това и явно е, че ще минеш през него,колкото и да е голямо и колкото и да ти струва. Поздрави!


Re: Достойно ли е!?
от Krasi7 на 08.06.2006 @ 11:38:06
(Профил | Изпрати бележка) http://Krassi.net
Ние си избираме битието и ние си живеем в него. май никога не намираме самите себе си в...себе си.
Поздрави!


Re: Достойно ли е!?
от jonkata на 09.06.2006 @ 13:17:04
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Възможно е, Криси, да се вглеждаш в повече чифта очи, за да не пропуснеш онези, в които ще откриеш огъня пламнал заради теб.
Ако вярата, като качество е в природата ти - ти си благословена, а за краища на твоите приказки е още рано, първо ще трябва да ги изживееш.
Лишените от вяра, сигурна съм, са много по нещастни от онези, които не са постигнали желанията си.
Всъщност ти тези отговори ги имаш. Поздрави!


Re: Достойно ли е!?
от Zen_ (zen_@abv.bg) на 29.06.2006 @ 14:24:04
(Профил | Изпрати бележка)
Чест ти прави, че си задаваш тези въпроси и е достойно, че имаш смелостта да ги споделиш с нас!!!

... А иначе, повечето въпроси, ако не и всичките, имат единг отговор - ВЪЗМОЖНО Е!
Но... не значи, че непременно ще ти се случи... и това не е приказка май, Крисси, това е нещо друго... ти си знаеш какво... :)

Прегръдки и целувки от мен! :))

_Z_