автор: Gargabela

Гледаш ме
с очите си на сфинкс.
Отворите им
са пирамиди по залез.
Мълчание -
каменен блок
пада в тъмното
на мига.
Сенки от недоверие
по горещ пясък лазят.
Аз съм жрецът,
който ще мумифицира
твоя страх,
преди да се е разложил
и замирисал.
Чака саркофагът,
тежък е
златният му капак.
Всекиму, каквото
Озирис е орисал.
.....
Между двама ни
времето невидимо
си тече.
В очите ти
бавно залязвам
самотен.
Спомен от бъдещето,
в които се плиска море-
горещ пясък,
изхвърлил на брега
мумифициран
живота ни.