Поне веднъж да бях те целунала,
да бях погалила скулите, стръмните,
в очите, кафявите, да бях се удавила,
да бях намерила сили за сбъднато...
Ей тъй, стоя си и гледам ги дните си.
А те си отиват и махат зад ъгъла -
ухилено там, със блясък в очичките,
тихичко чака оная, беззъбата.