автор: valkata

Тъкмо да се затичам към теб
и някой ме спъва.
Само не ми казвай отново,
че сама съм се спънала.
Аз имам същото право
да те осъдя на недоверие.
Не ми носи повече присъди.
Екзекуцията е вече изпълнена.
Очите на палача бяха тъжни
те знаеха кой ми е сложил
примката въжена.
Оставих ти подарък -
чистата си съвест.
Знам, че няма да ме забравиш...