автор: petinka

Благодаря ти,скъпи мой,за тръпката,
която в мене съживи,
за чувството"отново съм жена",
за хубавите мигове -измислени,
и притворени в твоите дела.

Благодаря ти за усмивките,
които не от жалост ми дари,
а истински и неподправени,
да топлят мойте старини.

За цветето,и за целувките,
за билетите от седмично кино,
които,скрити в подвързията
ще носят спомен за онези дни.

Не би могъл да бъдеш мой-аз зная го,
обет за отговорност ти си дал,
но ти благодаря за чувството,
с което ти душата ми си сгрял.