автор: Mojsei

1.Лазарев противопоставя разбирането на способностите, което не е правомерно, защото самото познание е система от способности, сред които спада и разбирането. Ето какво пише той:"Но способностите са стените, които се виждат от всички, а основата е разбирането на света и неговите закони"(с.470)
Разбирането е познавателна способност, по която има необрозима литература, но това не е основание да се подценява цялостния познавателен процес, който се реконструира успешно чрез процеса на вземане на решения.


2.Лазарев признава, че биоенергетиката не е наука и посочва, че за да стане такава, са нужни "концепции, обединяващи фактите"(с.471), което си е един тафтологичен израз. Описването на фактите в система, превръща дадената област в научна.


3.Физическото и духовното са взаимно свързани. На определен етап от развитието на физическото разцъфтява духовното, но и то, на свой ред, стимулира развитието на физичаското. На тази страна на въпроса акцентира Лазарев, когато пише следното:"Увличането по физическия аспект без подкрепата на духовното е безперспективно" (с.476.).Излизането от депресия може да стане и по линия на стимулиране на физическите процеси, но и по линията на стимулирането на духовния процес, които са свързани.


4.Лазарев разделя психотерапевтите на силови и информационни (с.477), което се нуждае от пояснение. Информационните психотерапевти поставят в осонвата на терапията разбирането, а под "силови" терапевти ще трябва да се разбират онези, които залагат на практическия процес. Провеждането на терапия на основата на чистото разбиране, както и такава на основата на действие, лишено от разбиране не е възможно и затова такова разделяне не е правомерно.


5.
На Робърт Бърнс

Кога и кой ме питаш ти
на старото приятелство ще измени?
О, Роб, какво говориш,
не се захващай с мен да спориш,
защото тука примерите са безброй
и те градят житейския порой
на множество от хиляди поети,
с това в ежедневието заети...


В наздравица с тебе вдигам тост-
ела, бъди ми ти любезен гост
и чашата с вярност ти подавам
чрез клетва да не те предавам,
но нека да издигнем с вик
сегашния, цъфтящ от обич миг,
защото и полето на приятелство
гъмжи от злобното предателство!


Разбира се, приятелството се кове с време,
доказвайки се чрез отхвърлянето на коварно бреме,
когато чиста си остава тази длан,
която те приема винаги добър, разбран,
защото за приятеля, дори разлъка,
не хвърля сянката на тежка мъка
и винаги оставаме ведно,
напомняйки това чрез тоста с вино.


Приятелю, за всеки минал ден,
аз нося те от мене прероден
и даже да изпитвам мъничко тъга
отново казвам ти го тук, сега:
-Тресат ме ежедневните измени-
ухилени, коварни и засмени,
но как ли се върви в приятелство,
ако не достигаш до ваятелство?!