Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо;
надежда,че след зима люта,зла
отново ще открия пак зараждаща
оная сила-силата на любовта.
И няма да съм толкова наплашена
от празнотата в мойта самота.
Един очаквам-любящия,онзи,
видял в мен ЕДИНСТВЕНА ЖЕНА!