автор: EvaYamon

Всичко започваше с ясното слънце
и надежди безброй.
После на добротата зрънце
стана вятърен бой.
Лека-полека дъждовните капки
вечна родиха тъга.
Грозната буря изяде на хапки
лека небесна дъга.
Вихър подхвана безгрижните песни,
скри ги в жестокия лик
и беше толкова, толкова лесно
аз да умра в един миг.
После утихна злото ужасно,
малко над мен се смили.
Мрачно остана небето, но
вече спря да вали.
Ала и днес, сред сивия тон,
като видя море от зехтин
и нощ непрогледна на белия фон,
си спомням за случай един.