аз горе съм, една сред всички,
но както всички долу лазя...
За мен светът е шумна врява.
Не го обичам, нито мразя.
Аз горе съм, една сред всички,
но както всички долу лазя.
"Любов" за мен не означава
едно реално, силно чувство.
По наши дни тя не е нищо
освен забравено изкуство.
Какво бих дала да не виждам
това: бонбоните, цветята
и куп лъжовни сладки думи.
Къде ли пък са чудесата?
Аз мълчалива домакиня
не съм и вече ме потиска
да бъда любеща съпруга.
Не искам повече, не искам!
Но аз сама си го признавам -
копнея вътрешно за пламък.
Нима наистина ще бъде
кръвта - вода, сърцето - камък?
И в моето сърце възниква
една болезнена тревога:
и да не искам да обичам,
не мога повече, не мога!
Единствен път аз ще повярвам,
единствен път ще се отдавам,
с риск изоставена да бъда
единствен път аз се предавам!