автор: MEDsestra

26.05.2006

Когато вечер падне мрак,
и сенките на клоните побягнат.
Когато дойдеш, ще ме срещнеш пак,
с коса от вятъра развяна.

Дърветата ще ме прегръщат нежно,
ще ме гали лунна светлина.
Смъртта ми днес е неизбежна,
а утре ти на гроба ми ела...