Часовникът забравил да звъни.
Безводие. И асансьорът не работи.
Небръснат автобус ме разглоби
в намръщеното стадо кашалоти.
Пристигам повече от закъснял.
Внезапно сръчно от бюрото
изваждам палец посинял
и го целувам мрачно по челото...
Часовникът назад върви добре.
Объркване. Но няма да го гоня.
Приемам хладнокръвното кафе
и си заливам с него панталона.
Навън излизам пресолен.
Попадам в пътникочовекотока.
Спирачки. Калник. Фар червен.
А в "Пирогов" ревизия и не приемат стока...
Часовникът наполовина спрял.
В комплекса се прибирам. При леглото.
На стълбището вече съм разбрал -
отключовете са върху бюрото.
Изкачвам до последния етаж
и влизам вкъщи през комина.
Докато правя висшия си пилотаж
часовникът звъни за шест и половина...