автор: valkata

Едно писмо до вас, приятели, написах
и пратих го със вятъра на път.
За дните, през които сме си липсвали,
за спомените, дето ни болят.

Няма да трперим вече в клас:
"Божичко, дано не ме изпита!"
Няма да избягаме от час
или пък от час да ни изритат.

Няма, няма никога да върнем
тези весели, безгрижни дни.
Спомените за косите ще ни дърпат
и за неизживяното ще ни боли.

Пет години - като пет петака
се изнизаха през скъсан джоб.
Да го зашием тъпа бе иглата,
а вечно нямахме пари да купим нов.

Зад ъгъла, на пушкома ще ви чакам.
Ще ме познете по вечната цигара.
Елате пък дори и някой даскал
да вземе и да ни изгони в парка.