Лети във високото птица красива.
Долу след нея тича детето.
Тя си лети необезпокоена.
То се е понесло,в полет
със нея.
Тя е в небето, то е в полето.
Двама летят във едно.
Всеки в свойте небеса , и безбрежна
синева. То сред треви и роса, тя
сред облаци бели...
И детето със хвърчило весело лети.
"-Хей, красива птицо ще те стигна аз!"