автор: trite_gaidi

/демек на Копиету/

Оня ден кръстИхми Натка
дан сиди такава,
ут куга са мота ф селу,
а па ими няма.

Попа личну я причИсти,
нафура и дади,
амен жезъл да цилуни,
ама са угади.

И я срещнахми сас кърпа
и сас нова фуста,
чи да оди жива здрава,
страс дан я напуска.

Туй кръщЕне ней кат други,
там край извур беши,
той Прокопи бя пу плуфки,
чи на Натка речи:

- Ади сабличи са булка,
ф извура далдисвай,
ас ши дода пудир малку,
вър са сапунисвай.

Бря, чи кату фърли дреи,
чи кат са испъна,
струна съща, тъй ви думам,
Попа чак са сгъна.

Ни съй надал, чи такава
убус шму са блъсни,
са въртя и са пусука,
глътна сички песни.

И кат зяпна сас устата,
и на суу гълта,
бряя, запали му брадъта,
самудива пуста.

Ачи флязуха у извур,
бързу я прикръсти,
мъмра там ина мулитва,
гачи тъй прис пръсти.

Чи пубърза да излиза,
ф черква д`са прибира,
щоту Натка тъй гуреща,
чак вудъ завира.

Уттугис ни са пуказва
кращене да вожда,
ма клисаря си усети,
негу се прувожда.